Зад чувствата и желанията ни стоят потребности — онова, което е ценно за нас и придава посока на живота ни. Те ни свързват с нашата жизненост, с копнежа да обичаме, да бъдем близки, свободни, приети, да творим, да откриваме и да се развиваме.

Но вътрешният ни свят невинаги е еднозначен. В нас могат едновременно да живеят стремежи, които ни привличат в различни посоки — едни ни подтикват към нови преживявания, а други се опитват да ни предпазят от болка. Можем да искаме близост и да се страхуваме от нея, да копнеем за свобода и да се боим от неизвестното, да искаме да покажем себе си и същевременно да се страхуваме да бъдем видени.

Емпатията ни помага да не отхвърляме нито една от тези страни, а да чуем какво стои зад тях. Да разпознаем потребностите, които те се опитват да изразят, и да потърсим нови възможности, вместо да оставаме в борба със себе си.

Когато насочим това внимание към другия човек, преставаме да го виждаме единствено през призмата на неговото поведение или на собствените ни очаквания. Ставаме любопитни към неговия свят, към онова, което преживява и което е важно за него. Можем да се свържем с чувствата му и да бъдем до него в болката му, без да я поемаме в себе си и да я превръщаме в своя. Да сме емпатични не означава да страдаме заедно с него, а да останем свързани с преживяването му, без да губим връзката със себе си. Можем да го чуем, без непременно да сме съгласни с него, и да зачетем преживяването му, без да се отказваме от своите граници и потребности.

Емпатията не означава да удовлетворяваме всяко желание, да премахваме всеки страх или да намираме решение на всяка трудност. Тя означава да дадем място на онова, което е живо, да го разберем и да позволим на разбирането да отвори нови пътища.

Така постепенно възстановяваме връзката със себе си и с другите. И създаваме възможност за повече цялостност, свобода и истинска човешка близост.