
Ето някои от начините, по които може да проявяваме насилие към себе си, понякога дори без да осъзнаваме колко дълбоко се отразява то на нас самите, на отношенията ни с другите и на живота ни.
- самокритика и самообвинения
(когато намираме недостатъци в себе си; упрекваме се за грешките си; наричаме се с обидни думи; обвиняваме се за неща, които сме/не сме направили; трудно си прощаваме и рядко признаваме собствените си усилия) - сравняване с другите
(както когато се виждаме "по-добри", така и когато се виждаме "по-лоши" — и в двата случая започваме да гледаме на себе си през другия, вместо да се срещаме с това, което действително преживяваме) - очаквания към себе си
("трябва/не трябва да направя това"; "трябва/не трябва да съм еди-какъв си"; "трябва/не трябва да чувствам еди-какво си") - стремеж да сме перфектни в нещо
(kогато грешката вече не е част от ученето, а доказателство, че не сме достатъчно добри) - неуважаване на собствените ни граници
(насилваме се: да направим повече, отколкото можем; да кажем "да", когато съществото ни отвъртре крещи "не"; да търпим отношение, което ни наранява; да стоим някъде, където не бихме желали да бъдем; да поемаме отговорност за чувствата и нуждите на другите за сметка на собствените си; да премълчаваме истината си, за да не стане конфликт) - ограничаващи вярвания за нас самите и за живота
("аз съм/не съм еди-какъв си"; "животът (ми) е/не е еди-какъв си") - объркване на мнението/представата ни за нещо с факт
(например да си мислим, че сме допуснали грешка и другите ни осъждат за това, а истината да е съвсем различна) - преувеличаване на фактите и превръщането им в окончателна истина за нас или за живота
(например: "Сгреших" → "Не мога"; "Той ми отказа" → "Никой не ме иска"; "Уволниха ме" → "Загубен съм"; "Загубих нещо/някого" → "Никога повече няма да бъда щастлив") - отричане или обезценяване на чувствата, които изпитваме
(например: "Нямам страх"; "В мен няма агресия"; "Нямам право да се ядосвам", "Няма причина да ми е тъжно", "Другите имат по-големи проблеми") - отричане на правото ни да имаме нужди и на правото ни да ги удовлетворяваме
(смятаме, че нуждите ни са маловажни, че трябва да се справяме сами, че не бива да искаме помощ, внимание, близост, почивка или подкрепа; изпитваме вина, когато отделяме време и ресурси за себе си, или поставяме потребностите на другите винаги пред своите; страхуваме се да не бъдем възприети като егоисти, когато се грижим за потребностите си ) - объркване на предпочитанията с нужди
(когато объркаме предпочитания начин за удовлетворяване на потребността със самата потребност и започнем да вярваме, че без него тя не може да бъде удовлетворена; например когато вярваме, че точно определен човек, нещо или обстоятелство е необходимо, за да бъдем щастливи, вместо да разпознаем потребността от близост/свързаност/любов/сигурност или друго и да оставим живота да ни покаже различни начини за нейното удовлетворяване) - желание за контрол
(живеене със страх да сгрешим или нещо да се обърка; постоянно премисляне, планиране и опит да предвидим и контролираме случващото се, за да избегнем нежелани преживявания; да си забраняваме да изпитваме определени чувства и естествени телесни реакции, като да не се страхуваме, да не се ядосваме, да не изпитваме болка, да не се смеем, да не плачем, да не треперим и др.) - отхвърляне на тялото ни, на негови части или нужди
(отхвърляне на външността ни, на отделни части от тялото ни или на естествените му промени; понякога се нараняваме дори в желанието си да се грижим за здравето си, вярвайки повече на представите си какво е правилно за нас, отколкото на сигналите, които тялото ни дава) - живеене според представата ни за това какво ще кажат другите
(нагаждаме се към това, което другите очакват от нас или си мислим, че очакват, за да бъдем приемливи и да не бъдем отхвърлени, и постепенно се отдалечаваме от това, което действително сме и желаем) - насилване да бързаме
(пришпорваме себе си и живота, когато всъщност се нуждаем от време; искаме нещо да се случи по-бързо, отколкото естественият ритъм на тялото, процеса или живота позволява; бързаме да спрем да чувстваме, да се успокоим, да простим, да превърнем болката в урок, да намерим отговор; искаме вече да сме стигнали, разбрали, станали еди-какви си, вместо да си дадем времето, което тези процеси изискват)
Често тези начини на отношение към себе си са усвоени стратегии, с които някога сме се опитвали да си осигурим любов, приемане, сигурност или защита. Целта не е да се улавяме в тях, за да се обвиняваме още повече, а да започнем да ги забелязваме с любопитство и нежност към себе си.
В кои от тези прояви се разпознаваш?
Иска ли ти се, вместо да се бориш със себе си, да започнеш да се отнасяш към себе си с повече разбиране и нежност?
Какво би се променило в живота ти, ако поканиш повече милост и зачитане на това, което преживяваш отвътре и имаш нужда?
Как би живял/-а, ако можеше да си позволиш...?
В кои от тези прояви се разпознаваш?
Иска ли ти се, вместо да се бориш със себе си, да започнеш да се отнасяш към себе си с повече разбиране и нежност?
Какво би се променило в живота ти, ако поканиш повече милост и зачитане на това, което преживяваш отвътре и имаш нужда?
Как би живял/-а, ако можеше да си позволиш...?
- да бъдеш такъв, какъвто си.
- да чувстваш това, което чувстваш.
- да имаш това, от което се нуждаеш.
- да бъдеш в собственото си темпо.
- да бъдеш свободен от чуждите оценки.
- да бъдеш несъвършен, да грешиш и да не знаеш.
- да бъдеш жив, без непрекъснато да се опитваш да управляваш живота.
Каня те в това пространство на нежност към себе си не от място на съвършенство по този път. Колкото и да ми се иска, не бих могла да ти бъда пример за живот, изцяло свободен от насилие към себе си и към другите. Не знам дори дали е възможно човек да живее напълно свободен от такова. Каня те обаче от място на опит — опит, в който съм опознала достатъчно и двете страни, за да мога да ти бъда подкрепа по този път. Защото само с ненасилие към себе си можем да заживеем по-истински и с ненасилие към другите.
В тези срещи ще имаме възможност да забавим темпото и да обърнем внимание на онова, което се случва вътре в нас. Ще изследваме конкретни ситуации от живота си, ще се учим да разпознаваме чувствата и потребностите си, да чуваме различните гласове в себе си, да разбираме какво стои зад тях и какво се опитват да ни кажат. Ще има място за споделяне, въпроси, опознаване и нови гледни точки — без необходимост да знаем отговорите, да се променяме насила или да бъдем нещо различно от това, което сме в момента.
Ненасилието към себе си не е още едно умение, което трябва да овладеем, нито още един идеал, към който да се стремим. То е постепенно освобождаване от всичко, което възпрепятства естественото ни движение в живота.
Повече за срещите
Груповите срещи от този формат се провеждат регулярно, без да следват програма, която изисква редовно присъствие. Това е живо пространство, което позволява гъвкаво участие и в което може да се включвате, когато пожелаете или имате нужда.
Добре дошли сте винаги, дори без ситуация, за която да споделяте, ако ви носи смисъл да сте част от това пространство.
Всичко, споделено в тези срещи, остава в пространството между нас. Разчитам на личната осъзнатост и отговорност на всеки участник в отношението му към споделеното от другите. Нека заедно се грижим за доверието помежду си и към себе си.
Още детайли
Групови срещи#
Датите на предстоящите срещи обявявам във Facebook-групата на "Пространство" и във Viber-канала. За всяка обявена среща посочвам дали ще се провежда на място, или онлайн.
Срещите са с предварително записване. Местата са ограничени.
Продължителността на една среща е 2 часа.
Цената за участие е 10 евро*.
В "Пространство" сме без обувки. Затова, ако обичате да Ви е по-топло на краката, носете си по-дебели чорапи/шушони/терлици. Без пантофи/друго с твърда подметка.
* Ако имате желание да се включите, но цената Ви затруднява, можете да се свържете с мен, за да обсъдим възможностите. За мен е важно финансовите обстоятелства да не се превръщат в пречка за човек, който усеща, че тези срещи могат да му бъдат полезни и е готов да отдели време и внимание за себе си. Вярвам, че можем да намерим решение, което да подкрепя и двете страни.
Продължителността на една среща е 2 часа.
Цената за участие е 10 евро*.
В "Пространство" сме без обувки. Затова, ако обичате да Ви е по-топло на краката, носете си по-дебели чорапи/шушони/терлици. Без пантофи/друго с твърда подметка.
* Ако имате желание да се включите, но цената Ви затруднява, можете да се свържете с мен, за да обсъдим възможностите. За мен е важно финансовите обстоятелства да не се превръщат в пречка за човек, който усеща, че тези срещи могат да му бъдат полезни и е готов да отдели време и внимание за себе си. Вярвам, че можем да намерим решение, което да подкрепя и двете страни.
Индивидуални срещи#
Тези срещи се случват по Ваша заявка. Могат да се провеждат на място или онлайн.
Продължителността на срещата се съобразява с индивидуалните потребности и процеса на човека. Цената е 20 евро за 60 минути.*
В "Пространство" сме без обувки. Затова, ако обичате да Ви е по-топло на краката, носете си по-дебели чорапи/шушони/терлици. Без пантофи/друго с твърда подметка.
* Ако имате желание да работим заедно, но цената Ви затруднява, можете да се свържете с мен, за да обсъдим възможностите. За мен е важно финансовите обстоятелства да не се превръщат в пречка за човек, който усеща, че тези срещи могат да му бъдат полезни и е готов да отдели време и внимание за себе си. Вярвам, че можем да намерим решение, което да подкрепя и двете страни.
Продължителността на срещата се съобразява с индивидуалните потребности и процеса на човека. Цената е 20 евро за 60 минути.*
В "Пространство" сме без обувки. Затова, ако обичате да Ви е по-топло на краката, носете си по-дебели чорапи/шушони/терлици. Без пантофи/друго с твърда подметка.
* Ако имате желание да работим заедно, но цената Ви затруднява, можете да се свържете с мен, за да обсъдим възможностите. За мен е важно финансовите обстоятелства да не се превръщат в пречка за човек, който усеща, че тези срещи могат да му бъдат полезни и е готов да отдели време и внимание за себе си. Вярвам, че можем да намерим решение, което да подкрепя и двете страни.
