В търсене на Светлината

„Ако се намирате в черна дупка, не се предавайте, защото изход има!“

Стивън Хокинг

В търсене на Светлината

Колко често ви се случва да минавате през трудности, с които не знаете как да се справите, чувствате безсилие, отчаяние и не виждате как бихте могли да преодолеете страданието, в което се намирате?   

А колко често ви се случва всички други наоколо да знаят по-добре от вас какво трябва да направите в ситуациите, с които ви е трудно да се справите? 

Колко пъти сте откривали, че чужди решения, работещи отлично за някого, не работят за вас? Както и това, че ваши стари „изпитани рецепти“ и модели, които са ви служили добре във времето, вече не ви вършат работа и се иска от вас да намерите нещо ново, което да работи положително в живота ви?

А колко пъти, когато от цялото си сърце искате да действате по определен начин, откривате, че сте изправени пред невъзможността да го направите, защото не знаете как всъщност да го направите? За някого да е пределно ясно: „Просто вземи и го направи!“, но вие да недоумявате как технически да задвижите в себе си онова, което да го направи? Сякаш има някакво „копче“, което трябва да бъде включено, за да можете да направите това, което ви се иска, и вие искате да го включите, ама нямате идея къде точно се намира това копче и как да го натиснете сами? 

  • Ако и вие като мен познавате добре безсилието, безнадеждността и отчаянието да се справите с някои „елементарни“ и не толкова елементарни ситуации в живота си;

  • Ако се страхувате да дадете израз на това, което е вътре във вас, защото другите може да ви се присмеят, да ви отвърнат осъдително, да ви отхвърлят или да ви затрупат с безполезни съвети и решения;

  • Ако нямате къде и с кого да говорите открито за чувствата си;

  • Ако понякога ви се струва, че няма никой на този свят, който да може да ви разбере;

  • Ако се страхувате, че животът ви ще се окаже провал и нищо повече няма да има смисъл –

Може би сте попаднали на място, в което да си върнете надеждата и да намерите отново Светлината, която сияе във вас.

  • Ако ви се иска да видите положителната страна на гнева, страха, завистта, ревността, вината, срама, болката, тъгата, депресията, конфликтите, страданията, кризите… и други трудности, през които преминавате;

     

  • Ако ви се иска да има пространство, в което да можете да изразявате открито чувствата и копнежите си, да бъдете себе си и да сте добре приети;

     

  • Ако ви се иска да вярвате, че във вас има сила, достатъчна да преодолеете всичко, пред което сте изправени, и че има как да се свързвате с тази ваша сила във всеки един момент;

     

  • Ако ви се иска да има някой, който да е готов да ви слуша, приемайки ви изцяло такива, каквито сте, без да ви съди или да желае да ви променя –

Може би в пространството, което предлагам, ще намерите онова, което търсите в този момент от живота си.

ЗА ПРОЕКТА

Като човек, преминал през множество депресии в живота си и излязъл наскоро от поредната сравнително кратка и лека такава, ми се прииска да отворя пространство, в което да можем свободно да говорим за това състояние, в което много от нас понякога изпадаме. Защото, ако съм могла да видя нещо кристално ясно в тези свои състояния, включително и в най-тежката и продължителна депресия, в която някога съм била и за която споделям накратко в своето представяне, е това, че абсолютно никога, никой от моето обкръжение не е могъл да разбере в каква дупка съм се намирала отвътре и колко смазана съм била. Когато се е случвало да споделя за това, съм чувала: „Да, бе, ти пък! Виж, че всичко е наред. Горе главата, няма за какво да се депресираш!“. А всъщност, ако можеха дори за малко да надникнат в душата ми, вероятно щяха дълбоко да се потиснат и да изпитат ужас, че при толкова дълбоко нещастие бих могла да се откажа да живея. 

Депресията не е състояние, в което спираме да виждаме хубавото, а такова, в което сме загубили смисъла на това да сме част от хубавото и живота. И понеже това е състояние, в което целият ни гняв е насочен към самите нас, то „музикалният“ рефрен в главата ми винаги е бил: „Светът ще е едно по-добро място, ако аз изчезна…“, „Всички ще са по-щастливи, ако мен ме няма…“, „Животът ми няма никакъв смисъл…“, „Искаше ми се да направя нещо хубаво, но явно не ставам…“, „Всичко оплесквам и обърквам живота на всички…“, и т.н. (В действителност не бих се отказала от живота, не и след като на 16 направих категоричния избор да го живея, каквото и да ми предложи занапред, но това е тема на друго споделяне.) По-големият проблем за мен обаче е в това, че и аз самата никога не съм могла да разбера, когато някой друг около мен е бил в депресия. Нито за миг дори не съм допускала, че единият от братята ми – този, който винаги изглеждаше щастлив и доволен от живота – би сложил край на живота си. Но той го направи… Боже, та за мен той беше най-големият оптимист, който дотогава познавах! Истината обаче е, че по една или друга причина, когато сме в депресия, всички успяваме да изглеждаме отвън по-силни и щастливи, отколкото се чувстваме отвътре, и обикновено ни е много трудно да признаем на глас, че в този момент от живота си сме загубили своята сила, че не виждаме вече светлината в себе си и че отчаяно ни се иска да има как отново да си ги върнем…

Макар обаче да започвам с депресията, този проект не е насочен само към нея, тъй като тя е състояние, в което изпадаме от време на време. Моят замисъл за това пространство е да можем в него да споделяме за множеството трудности от ежедневието ни, които са емоционално предизвикателство за нас и не успяваме да преодолеем сами без подкрепа; а понякога, дори и да можем сами, връзката с другите ни обогатява, окрилява и зарежда с повече сила; да говорим в него за мъката, болката, страховете, крехкостта и безсилието си. Защото, колкото и да обичаме да сме в светлите си и радостни чувства, единственият възможен път до тях минава през тъмнината. Няма как да видим изгрева и светлината на деня, ако преди това не сме преминали през залеза и мрака на нощта. Затова, за да стигнем отново до светлината в нас, се иска да имаме смелостта да стоим съзнателни в мрака; да можем да си позволим да чувстваме онези чувства, които не харесваме, но са също толкова значими, колкото и другите, а даже може би и повече, тъй като идват, за да насочат вниманието ни към потребности, които не съзнаваме. 

„Раната е процепът, през който влиза светлината“

Руми

И понеже, когато сме там – в мрака – и ни боли, много често чувстваме самота и страх, ми се прииска да отворя пространство, в което да виждаме и знаем, че не сме сами, че има и други, които се чувстват по същия начин и ни разбират; пространство, в което да бъдем себе си и да можем да признаем на глас, че ни е страх, с доверието, че там има някой, който да ни прегърне и подкрепи вътрешната ни сила; пространство, в което да организираме срещи за споделяне, да дискутираме по теми, свързани с болката ни, да споделяме за книги, статии и гледни точки, които ни помагат да разбираме себе си и трудностите, през които преминаваме.

ЗА ПРОСТРАНСТВОТО

Предложеното от мен пространство за подкрепа е отворено за всеки, който търси светлината в себе си и е готов да споделя от нея с онези, които са спрели за миг да виждат собствената си такава. Можете да се включите в него, когато пожелаете, тъй като не е обвързано със срокове. Можете да се включите в него и ако имате нужда от такава подкрепа, но ви липсва ресурс да подкрепяте другите или възможност да бъдете активни.

Основната ми идея за тази група е да можем в нея да споделяме по свои лични ситуации (може и анонимно, Фейсбук предлага такава опция), от които ни се иска да получим по-добро разбиране на себе си и на онова, което преживяваме. Затова е нужна честност за чувствата, мислите, вярванията и копнежите ни, за да можем да достигнем до онази своя вътрешна истина, в която се намира и посоката, в която да продължим. В този ред на мисли, предлагането на съвети и решения не е желателно, освен ако този, който е споделил, не е помолил за такива. Разбира се, в това пространство има място и за такива предложения, но си струва първо да сме се уверили, че са желани от този, на когото ги предлагаме. Защото, когато някой споделя за трудностите си, макар в този момент да е в позицията на „по-слабия“ от другите, той би искал да вижда силата си. И ако му предлагаме готови формули за успех, без дори да го попитаме дали би искал такава подкрепа, неговото право да изрази волята си няма да бъде зачетено, поради което е възможно да усети намесата ни като насилие. А дори и да не я преживее по този начин, има голяма вероятност тя да не подкрепи неговото свързване с вътрешната му сила, както и да подкопае доверието му в нея. От моя страна, можете да разчитате на това, че ще подхождам към вашите споделяния с фокус върху чувствата и потребностите ви. Мнение, личен опит и препоръки бих изказвала на втори план и то само ако има пространство във вас за това. 

Била съм безброй пъти и от двете страни: на получаващата и на предлагащата непоискана и често дори нежелана ментална подкрепа, и съм могла да разбера през трудните чувства, които всеки път това е извиквало и в мен, и в другите, че не този е пътят на свързване и подкрепа, който за мен си струва. Отне ми почти целия ми досегашен живот, докато открия за себе си, че чистото присъствие за другия, в което повече слушам с внимание към чувствата и потребностите му и проверявам от време на време с въпроси дали правилно съм доловила истината на душата му, е онова, което го подкрепя най-добре в свързването му с неговата вътрешна сила (както и мен с моята, когато някой присъства за мен по този начин). Защото, колкото и да си приличат наглед ситуациите ни, те също са и толкова различни и се иска да дадем пространство на другия, в което той сам да може да изследва чувствата и потребностите си, свързани с дадена ситуация. Метафорично казано, ние можем да предполагаме, че обувките на другия му стискат и се нуждае от нови, но само той може да знае дали това е така. Освен това обувките, които смятаме за страхотни, може да не му стават или харесват. Иска се от нас да сме в мир с това, че само той знае какво чувства и само той може да реши дали нещо си струва за него, колкото и да е ценно то за нас. Такъв подход към другия се усеща като уважение и доверие във вътрешната му сила, поради което и много по-лесно той намира достъпа си до нея.

Другото ми желание за тази група е да споделяме в нея и нашите лични истории, които ни окриляват и биха могли да вдъхновят и други; истории, в които сме преодолели трудностите си, постигайки повече осъзнатост и нова гледна точка към страданието си. Иска ми се да споделяме също за книги, статии, филми/видеа или нечии други истории, които са докоснали положително съзнанието и живота ни. Имам желание да споделям с вас и упражнения за самостоятелна работа, въпроси и материали, като на свой ред вие бихте могли да споделяте за осъзнаванията, които сте постигнали чрез тях. Разбира се, всичко това е изцяло пожелателно и зависи от вътрешната готовност на всеки един от нас да го прави, но мога да споделя от опита си, че това обикновено е много вдъхновяващо и подкрепящо всички, тъй като нищо човешко не ни е чуждо и разпознаваме частичка от себе си във всяко споделяне. 

Освен да споделяме писмено, предвиждам възможността да провеждаме периодично и онлайн срещи в емпатичен кръг, посветени на изследването на тъмнината в нас, които ще бъдат в малък състав, така че да стига времето за всеки от участващите. Иска ми се да провеждаме и дискусионни срещи, без ограничение на броя присъстващи в тях, в които да обменяме своите гледни точки и опит по теми, съзвучни с естеството на това пространство. 

ЗА СТРАХОВЕТЕ МИ

И аз като всеки друг човек се изправям пред различни свои страхове всеки ден, затова и създавайки тази група, неминуемо се натъкнах на няколко такива. 

Един от тях е свързан с очакванията на другите към мен, както и с моите към себе си. Със собствените си към този момент, мисля, се справих, но по отношение на вашите, които биха могли да бъдат най-различни, онова, което ми дава спокойствие, е в аванс да кажа следното: 

– и аз съм човек с ежедневни предизвикателства и трудности в живота си (не резонирам с думата „проблеми“, но иначе може и така да се каже), с които много пъти не успявам да се справя сама и търся подкрепа (вкл. подкрепа от психолози);

– невинаги имам ресурс да присъствам за другите с емпатия и най-често това са моментите, в които аз самата се нуждая от такава;

– може би няма да съм толкова активна в групата, колкото ми се иска да бъда, нито да съм на разположение за всички и по всяко време;

– от ограниченията на мястото, на което съм в момента в житейския си път, както и поради липсата на професионална квалификация в областта на психичното, може да нямам в себе си ресурс, с който да ви подкрепя адекватно в дадена ваша ситуация.

Ако мога да направя нещо за вас, ще го направя. А ако може то да ви е полезно – добре, но, за мое съжаление, то невинаги би могло да бъде такова. Аз съм просто човек, имащ своя набор от човешки ограничения. 

Другият ми страх е свързан с удържането на пространството: както по отношение на начина, по който всеки един от нас присъства в него, така и по отношение на сигурността, която такова пространство изисква. До този момент съм отговаряла единствено за пространства, достъпни за ограничен брой хора, които са имали съгласието и зрелостта да присъстват по начин, който зачита нуждите на другите. В този случай обаче, групата няма да има ограничение в числеността, но и в по-голямата си част вероятно ще остане пасивна и непозната за останалите. Така че, освен да правя онова, което ми е по силите, единственото друго, което мога да направя, е да се доверя на онази по-голяма Сила, на която съм поверила живота си, да направлява всички ни така, че в това пространство да намираме спокойствие и подкрепа. 

Желаете да се включите?

Моля да отговорите на въпросите при заявка, да се запознаете с правилата на групата и да се съгласите с тях, поставяйки отметка в съответното поле.

Имате въпроси?