Автор: Мария Ташкова

Днес идвам да разкажа една лична история, която се надявам да послужи за вдъхновение и на други, познаващи чувството на

Независимо как изглеждат ситуациите ни външно, чувството на безсилие е нещо, което може да ни обединява в тях. Имаме ли

Възможно ли е да има начин, когато „няма начин“, и ключът за това да се крие… в нас?! Най-трудно е

„Зайчето ме изслуша“ е книжка, в която се влюбихме от пръв прочит и аз, и децата. Бих казала, че в

През последните близо две години ми е много трудно да съм в мир с това, че човечеството ни е толкова

Една история за това, как емпатията претвори едно детско желание, което беше отвъд предела ми като родител, в нещо, което да ни свързва и обогатява живота ни.

Споделям с вас една своя практика, която от почти три години влива радост и красота в живота ми.

Още от раждането си неволно попадаме в съревнование, което с времето започва да работи пагубно за нас. Това е съревнованието между нас и другите. Отначало възрастните го правят, като ни сравняват с другите деца, a впоследствие и ние се научаваме до съвършество да правим същото. С какво обаче това ни помага?!

Случвало ли ви се е някой да ви говори, а вие да го слушате и да си мислите, че това, което казва, са безсмислици, но в един неочакван момент да откриете поразени, че сте били в пълна заблуда и всъщност „небивалиците“ му са реалност?

Маршал Розенберг (1934 г. – 2015 г.) има докторска степен по клинична психология от Университета в Уисконсин, където работи лично с Карл Роджърс. Посветил е живота си на разработване на нов метод за ефективна комуникация между хората.