Зайчето ме изслуша
„Зайчето ме изслуша“ е книжка, в която се влюбихме от пръв прочит и аз, и децата. Бих казала, че в нея най-добре е представена емпатията измежду всички книги за малки и големи, които съм прочела дотук.
С малко текст и въздействащи илюстрации Кори Доерфелд успява да покаже какъв е ефектът от желанието ни да подкрепим другите, предлагайки им решения, докато в тях все още бушуват емоции, които не са били изразени и зачетени. И как това да присъстваме за другите изцяло, оставяйки себе си настрана, им помага да освободят енергията, която представляват самите емоции. И едва тогава, когато в тях се е освободило пространство, по един естествен начин идва и готовността им да изследват решенията, които бихме могли да им предложим, и да намерят сами онова, което ги подкрепя. Така те успешно се свързват с вътрешната си сила и с радостта от живота.
Встрани от дълбокия смисъл на книжката и посланието, с което тя докосва душите на всички ни у дома, има едни думички в нея, които чета с особен артистизъм, и така, без да искам, този момент от книжката се превърна в най-любимия за малкия ми син. Той се залива от смях на тези думи и ме кара безброй пъти да ги препрочитам, досущ като развалена грамофонна плоча. Става дума за предложението, което змията отправя на Тейлър, с думите: „Ссс! Нека отидем да сссъборим нещо чуждо!“, което аз чета бавно и провлачено, като мазно говореща и съскаща зла вещица, хахах :))
Ето и кратко видео представяне на книжката.
