Отвъд конфликта „за или против ваксините“

През последните близо две години ми е много трудно да съм в мир с това, че човечеството ни е толкова разделено, заради различния избор, който всеки от нас е направил. Всъщност не изборът, който всеки сам за себе си е направил, е поводът за конфликт, а представата, че има един правилен избор за всички ни. 

В някои моменти, наблюдавайки дискусиите по темата, ме обзема дълбокият ми страх, че човечеството върви към разруха, че цялото се разпада, че светът става безличен и студен… В такива моменти ме спасява това да се огледам за свидетелствата, които го оборват. Тогава виждам всички онези хора, които копнеят за близост и свързване и правят крачки в тази посока; виждам децата, които общуват помежду си през играта и темите, които ги свързват; виждам и глада за осъзнатост, който става все по-голям и по-голям, поради което групите за психо-емоционална подкрепа се умножават и разрастват, а също се увеличава и интересът към литературата за себепознание. Когато държа тази картина в ума си, страхът ми се оттегля, отстъпвайки място на надеждата, че бъдещето може да бъде и светло…  

Това, което емпатията към себе си ми дава, е възможността да се свържа със значимото за мен, отвъд представите за правилно и грешно. На това ниво, в което връзката е със сърцето, конфликтите между хората се разтварят и изчезват. Там всички можем да бъдем единни отвъд изборите, които сме направили с ума си. 

„Отвъд представите за правилно и грешно има едно пространство.
Ще те чакам там.“

Руми

С тази публикация реших да споделя потребностите зад моя страх в настоящата ситуация, до които съм успяла да стигна към момента. Възможно е след време да ми се открият и по-дълбоки, но дотук и тази дълбочина ме свързва с вътрешния ми мир. 

Преди време една скъпа за мен душа със сладкото имe Захарина беше споделила с въздишка нещо, което много силно ме докосна:

„Иска ми се да живеем в свят, в който това, че сме хора, е достатъчно…“

И на мен много ми се иска да е възможно това…

И ми се иска да съм съзнателна за онова, което зависи от мен по този път, и да съумявам да го правя…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *