Градината на моята душа
Споделям с вас една своя практика, която от почти три години влива радост и красота в живота ми.
На 5 януари 2018 г., когато все още бях в онази моя най-дълбока депресия и нямах никаква представа, че предстоеше след по-малко от четири месеца да изляза от нея, спонтанно изпитах желание да запиша в едно тефтерче всички свои нужди и желания, които имах тогава. Докато записвах всяко едно от тях, ме изпълваше усещане за копнеж да ги живея и си представях как обогатяват живота ми. Препрочетох списъка си няколко пъти, изпълвайки се с вяра в това, че нещата в него се случват, и го затрупах в един шкаф. И забравих за него цяла една година.
Точно на 5 януари 2019 г. ненадейно си спомних за това и го отворих. Какви бяха изненадата и радостта ми, когато открих, че всяко едно от тези (четиринайсет по него време) неща беше намерило място в живота ми! Всяко едно „семенце“, което бях „посяла“ в градината на моето подсъзнание, беше вече покълнало в живота ми! Някои повече, други по-малко – но всички до едно вече имаха живот!
Изпълнена с радост, реших да превърна това в свой ежегоден ритуал в началото на януари. Имах и още нови семена. Съвсем естествено се роди и идеята ми да дам графичен израз на процеса, който да засили въздействието върху подсъзнанието ми. Така започнах да създавам „Градината на моята душа“, която е само на три години в момента, семенцата едва са поникнали, но мога да си я представя в пълната ѝ красота, когато се развият, пълна с живот и цветове.
През тези няколко години посявах още и още семенца в общо четири „лехи“. Този декември, водена от желанието си да споделя за тази практика с настоящата ми онлайн група, реших да наруша традицията да проверявам градината си в началото на януари, ами да го направя сега, преди Коледа. Разгърнах я вчера и с радост открих, че имаше останало едно свободно място – тъкмо за новото семенце, което исках да посея, и че останалите отново бяха пораснали. А някои дори имат вече и малки коренчета! :-))
И понеже тази практика има в живота ми голяма стойност, искам да я споделя с повече хора, на които би могла да е от полза.
Сигурна съм, че най-добре за всеки е да прави това изцяло по свой усет и препоръчвам точно така да постъпите. В случай че все пак за някого може да е от полза, ще споделя как го правя аз.
Избрала съм да ползвам картон формат А3, като съм посветила по една леха (отделен картон) съответно на: желания, свои лични нужди, нужди в отношенията ми с другите и една сборна, когато не ми достига място в останалите три лехи.
Под желания имам предвид например: да лягам в 21:00 ч., да правя йога всяка сутрин, да се смея всеки ден, да свиря на пиано, да се храня с плодове и пр.
Под свои лични нужди разбирам: да вярвам в себе си, да съм свързана със силата си, да съм спокойна и уравновесена, да имам умереност във всичко и пр.
Под нужди в отношенията ми с другите разбирам: да обичам безусловно, да чувам нуждите на другите, да подхранвам любовта и уважението между другите, да съм в мир с всички различия, да предавам знанията и опита си с уважение и любов и пр.
Предварително разграфявам на око всяка леха така, че да събира по десет семенца. Най-отдолу, във вериткална посока, записвам с тънкописец съответната нужда или желание. След това, прочитайки написаното, се изпълвам с усещане за него и взимам произволни цветове, с които да нарисувам семенцето над него. Посявайки го, отново се изпълвам с представата за смисъла, който би имало това в живота ми. След това внимателно, много леко го покривам с „пръст“ (кафяв цвят), така че да има възможност то да се развива впоследствие. Засега използвам моливи, а накрая бих работила и с трайно оцветяващи средства. Семенцата, които вече са започнали да се развиват, също изцяло по усет избирам колко точно са се развили и как изглеждат. За някои го правя според усещането си докъде са в момента, а други ги подсилвам – правя ги по-големи, отколкото са, водена от порив да ги „подхраня“. Преди отбелязвах докъде са пораснали след проверката, но сега открих, че това вече не ми е важно и заличих следите от контрола. В момента просто им се наслаждавам, че растат! :-))
Искам да споделя и следното. Когато се погрижа за градината си в началото на новата година (или пък в края на старата, както направих сега), си давам 2-3 седмици, в които да я наглеждам, да медитирам над нея, да ѝ се радвам, след което я прибирам на „тъмно“ до следващия път. За мен елементът на изненадата, която имам година по-късно, е много по-ценен от това да я съзерцавам през цялото време.
Другото съществено за мен е, че също като растенията в действителността и тези се развиват различно – някои по-бързо, други по-бавно. Едни от тях ще бъдат цветя, а други – дървета. Любувам им се такива, каквито са, и им давам колкото време имат нужда, за да пораснат и изпълнят градината. Не бързам заникъде. Животът ми е тук и сега…
Толкова много и искренно ти се радвам и възхищавам Миме❤️❤️❤️! Благодаря ти на теб и съдбата,че пресече пътищата ни!
Тони, благодаря ти за всичката любов, която изпращаш към мен! За мен е благословия да те познавам ❤️