Изненадващо разбиране
Случвало ли ви се е някой да ви говори, а вие да го слушате и да си мислите, че това, което казва, са безсмислици, но в един неочакван момент да откриете поразени, че сте били в пълна заблуда и всъщност „небивалиците“ му са реалност?
Ами, на мен ми се е случвало и при това неведнъж. Един от тези случаи обаче остана в паметта ми и оттогава ми „виси“ като обица на ухото.
Това е Тошко. Тук на снимката е на две години (сега е на четири). Който го познава, знае, че той обожава да говори и може да го прави безспирно. И по онова време бърбореше по много, но на хората извън семейството им беше трудно да го разбират, а също и на нас понякога.
В деня, когато направих тази снимка, той закусваше с наслада, а аз стоях при него да му правя компания. Хапваше си той, въртеше очите си наляво и надясно и бърбореше ли бърбореше. Слушах го мълчаливо и с интерес през цялото време. В един момент той зацикли на едно и също нещо, повтаряше неколкократно последното си изречение, което беше неговият начин да поиска от мен обратна връзка дали го слушам и разбирам. Фразата, която той повтаряше, беше: „Падне къщата а небето а масата.“
За да му дам обратна връзка, го попитах: „Ще падне къщата от небето ли?“
Той: „Да… а масата. Падне дъвото… чупи се.“
И продължих: „И дървото ли ще падне и ще се счупи?“
Той: „Да.“
След което започнах да си мисля, че фантазията му е родила някаква небивалица и че може би ще бъде забавно да се включа и аз в доизмислянето на неговата история. Тъкмо да си отворя устата обаче, и чух вътрешният си глас да ме пита: „Ами ако той вижда нещо, което аз не виждам?!“ В него момент интуицията ме смушка по-силно и ми припомни думата, която небрежно пропуснах да отразя с въпросите си, защото не разбирах участието ѝ в тази история, а именно „масата“. Обаче току се стрелна през ума ми, и, не щеш ли, съвсем ненадейно ми хрумна да надникна от неговото положение към масата, която е стъклена. И тогава видях всичко! Видях къщата и дървото, които „падаха“ от небето и щяха да счупят масата …или може би те щяха да се счупят в нея?! – пропуснах да си изясня това, защото така силно се развълнувах! Направо бях поразена как това, което допреди малко ми е изглеждало напълно безсмислено, в крайна сметка бе напълно реално! Просто въпрос на гледна точка! И започнах да се радвам като дете на това! :-))
И всъщност за пореден път осъзнах колко имам да съм търпелива към гледните точки на другите, да приемам и разбирам, че нещо, което на мен ми изглежда налудничаво и неистинно, за друг е ценно и истинно и… в крайна сметка, напълно реално съществуваща гледна точка в необятната Вселена.
Ето това виждаше той от неговата страна на масата (на неговия ръст). И не го беше забелязал по-рано, както и аз, защото в това жилище живеехме едва от седмица, поради което и гледките, и отраженията им бяха нещо, което тепърва всички щяхме да изследваме. :-))